Защо някой би се върнал в България

Ръководиш танцов център, който предлага класове и за любители, и за професионалисти и който е партньор в много международни проекти за съвременно изкуство. Как стигна дотук?
- Повратно е запознанството ми с Живко Желязков, режисьор, хореограф и мой партньор и досега. През 2002 г. започнахме да продуцираме спектакли в областта на съвременния танц и две години по-късно ни поканиха да менажираме частен театър в Южна Испания. Бях само на 24 г. и това беше много висока летва. Ставаше дума за мащабен и луксозен проект в Бенелуп, където инвеститорът искаше да създаде симбиоза между изкуство и природа. Трябваше не просто да менажираме строежа на театъра, но и да създадем трупата и репертоара, така че целият проект да бъде таргетиран към хора, които оценяват културния живот, подобен на този в градове като Париж и Виена. Не ставаше въпрос само да се направи луксозно място, което в крайна сметка три пъти печели наградата на BBC за бутиков курорт - целта беше театърът да бъде средство за постигане на продукт с висока артистична стойност.