Защо няма нужда да мерим политиците си с ангелския аршин

У нас има хора, които се изкушават от възможността България да се превърне в една такава малка, егоистична страна, която да печели от сивите зони в законодателството и добрите нрави

Случило се е нещо, което политиците трябва най-сетне да осъзнаят: гражданите на широкия глобален свят са заживели с онова, което Андре Малро нарича "право на култура"

Само в места като България на публиката се предлага тази допълнителна забава да може публично да напсува автора или да развие теориите си по някакъв съвсем трети въпрос

Когато почитателите на имам Али, ядачите на дърпана баница или обидените от новините на турски език почнат да дрънкат оръжие, това означава, че сме се озовали в една съвсем друга епоха

Те от малки се оглеждат в своите връстници по света, развили са чувство за справедливост, имат дори определени граждански рефлекси на съпротива. Само че наместо в битка тази съпротива се изразява за тях в гордо бягство

В България е дълбоко безинтересно какво правим ние, какви неща казват собствените ни елити, какви решения вземат политиците ни - последната дума винаги има чужбината

Колкото по-добри са политическите предавания, толкова по-зле е обществото

Наместо да дискутираме за сериозните политически избори пред нацията, основната тема у нас е кога ще излезем от кризата и колко тежка ще е цената

Наместо да намери образ и политически глас на новото си глобално битие, българската нация изпада в паника, търси чисти до абсурд образци на родното