"ВЪВ ВРЪЗКА С разпространените в медиите
неверни твърдения от името на ръководството на компанията сме упълномощени да
заявим, че..." - нататък всеки попълва информацията, която засяга неговата
организация или интерес. Това показва един бърз скрининг на публикуваните в
медиите опровержения -

шаблонен текст, който започва и
завършва по един и същи начин и съдържа едни и същи прашни фрази, независимо
дали става въпрос за ядрен реактор или за бедрото на Азис. Което дава повод за
размисъл, че енергията на опровержението като специфичен инструмент при
комуникацията с медиите или е подценена, или не е достатъчно ясно накъде и как
трябва да бъде насочена.

Практиката е показала, че PR
специалистите трябва да действат повече превантивно, отколкото реактивно - чрез
активна и професионална комуникация с медиите предварително да не допускат
информационен вакуум. За целта отношенията с журналистите трябва да бъдат
изградени така, че те да търсят позицията на компанията

още при подготовката на материала.
Това е една от причините, поради които опровержението сравнително рядко занимава
добрите PR специалисти.