НАСКОРО се зачетох в един ин-тернет
форум, където група студенти обсъждаха защо колегите им се интересуват само от
поредния флирт и кой каква кола кара, а не се стремят да променят света около
себе си. Възхищаваха се на гръцките и френските студенти, които обръщат
обществени процеси, и се тюхкаха, че у нас не е така. Да, днешните студенти са
по-спокойни от нас.

През зимата на 1989-1990 г. ходех
на лекции и упражнения с обеца, направена от пластмасова чаша за кафе, на която
приятелка, завършила класическата гимназия, беше написала с лак за нокти на
старогръцки "демокрация". По същото това време си спомням, че вървях след
бившата си вече преподавателка по история на БКП и заедно с други жестоки млади
хора подвиквах зад нея "уволнена". Дадох си комсомолската книжка на група
концептуални художници, които я направиха част от някаква инсталация, пак
посветена на новонастъпилата свобода. Всичките ми дрехи бяха

накапани с восък, защото бдението
със свещи беше ритуал, естествен като вечерята или обяда.