ТЯ СПОМЕНА това първа и той принципно се съгласи с нея. Той мислеше, че тя всъщност има нещо против факта, че са принудени да останат в града въпреки непоносимата жега. Беше толкова топло, че човек получаваше едно доста неприятно чувство.


Всъщност и двамата бяха в отпуск, но нямаха пари, за да си позволят да пътуват. Нямаха и роднини или приятели с къща на морето, които да посетят. Нямаха нищо, освен себе си.


В такива моменти е лесно да започнеш да се дразниш от лепкавата и задушаваща топлина в апартамента. Както и от факта, че нищо не се случва.


Това би следвало тя да е имала предвид, когато каза, че няма къде да отидат. Той се беше съгласил, че е неприятно, но смяташе, че е най-добре да се опитат да погледнат на обстоятелствата от добрата им страна и да извлекат най-доброто от ситуацията. Винаги можеха да си направят пикник или да споделят една бутилка вино в двора.