A3 СЪМ ОТ ПОКОЛЕНИЕТО, виновно за
демографската криза. От тези, които емигрираха и вляха генетичния си материал в
икономически по-развити нации. Които се местеха в други градове след поредната
свободна позиция в поредната просперираща фирма. Които отлагаха създаването на
семейства и раждането на деца за "когато ще можем да си го позволим". Да,
признаваме се за виновни. В същото време същите тези "ние" сме и до голяма
степен невинни. Защото сме израснали в семействата на

късния "хепи соц", във времето на
та-бута, митове, жителства и други подобни. Когато през 1989 г. се сдобихме с
огромния и непосилно тежък воденичен камък на избора, ние не бяхме наясно в
какво дълго вътрешно пътешествие се впускаме. Наложи се да си счупим душите и да
осъзнаем, че е в наша изгода да приемем брака като сделка, а не като последствие
на изпепеляваща романтична връзка. Пазарът на брака беше освободен. И "За бога,
братя, не купувайте!" се отнасяше с пълна сила и за него.