Любимците на самотата

В МОЯТА МАЗА живее Бай Кольо. Живее там
вече двадесет години.

Една сутрин, на път за дома след едно
пътуване го заварих да седи до малката маса в нашата градина. Слънцето не беше
изгряло. Беше утрото на 6 юни, утрото на националния празник на Швеция. Седнах
до него за малко. Бай Кольо не говори английски. Не е и особено раз-говорчив
така или иначе. Той е един преждевременно пенсиониран миньор с повредени
дробове. Получава 79 лева на месец, след като е жертвал по-голямата част от
живота си в мината.

Бях купил няколко бутилки алкохол на
летището. Бай Кольо донася чаши. Седим си така, без да разговаряме. Той ми
показва изгряващото огненочервено слънце и се усмихва. Вдигаме наздравица за
слънцето. В онази сутрин си говорихме. Не че се разбираме особено добре... Той
ми разказа за двете си деца, които живеят в Съединените щати. Разказа ми за жена
си, която го напуснала, когато се пенсионирал, вземайки двете им деца със себе
си.