ЛОНДОН, краят на март 1984 г. Под
прозореца на хотелската ми стая на Лестър Скуеър пееха косове, а пред River
House в Хамърсмит магнолията на Вирджиния Улф бе в своя разцвет. На Princess
Arcade, близо до "Пикадили", влязох в книжарница The Cavendish.

"Имате ли някакви редки книги?" -
попитах, като имах предвид книги от Merrymount и Riverside, каквито понякога
намирах в Лондон. "Да, господине, разполагаме с този Whittington" - отговори
една много красива жена, като ми подаде луксозна визитна картичка и ми обясни,
че е представител на Whittington в Лондон. Поех книгата с известно съмнение.
Тази Whittington, също толкова неизвестна за мен, колкото и самата книжарница,
не беше онова, на което се бях надявал. След като нямаше какво друго да се купи,
малко разочарован, напуснах елегантната книжарничка. Когато се намерих отново
навън на улицата обаче, внезапно ми хрумна, че собственото ми ниско мнение за
това какво може да представлява едно рядко заглавие през осемдесетте години на
двадесети век едва не ме заблуди.