Цензурата на рекламите
Една стабилно стояща на медийния пазар компания има право на собствено мнение по всеки въпрос от обществено значение
ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ СИ имам странно занимание. Пиша статии за това, от което
си мисля, че разбирам, и с което си вадя хляба. Реклама, маркетинг, пазарни
комуникации.
Има неща, които се случват в тази
област, които не мога да премълчавам, и къде подтикнат от конкретния случай,
къде с помощта на приятели, колеги или редактори, се появяват статиите ми - без
особени претенции, просто в отговор на въпросите на деня. Някои от тях обаче
засягат и не толкова приятни теми, например кражбите на идеи или липсата на
морални и естетически критерии. И съответно предизвикват доста противоречиви
реакции.
Точно покрай тези си занимания напоследък
започнах да се срещам с една особена форма на цензура -цензурата на
рекламата.
Цензурата на парите. Може би думата е
прекалено силна, но просто не намирам друга подходяща, а и крайният резултат е
един и същ -опит нещо написано да не достигне до аудиторията, за която е
предназначено.
За какво става дума?