ЗА ПЪРВИ ПЪТ се срещнах с него преди
двадесет години. Трябва да призная, че бях доста смутен - ако се занимавате с
типография и дизайн, това е все едно католик да се срещне с папата. Десет минути
по-късно, след като бе разгледал работата ми, той каза: "Всичко, което правиш, е
боклук". Първоначално се почувствах оскърбен, след това ядосан, така че
отговорих: "Дайте ми 50 години и ще стана по-добър от вас". Той се засмя и каза:
"Точно такава нагласа трябва да имаш, но побързай - вече съм на
шестдесет".

През следващите няколко години - със
самочувствието на млад и амбициозен ученик - му изпращах мостри на това, което
правех. Той никога не отговаряше. Един ден обаче се обади по телефона и каза:
"Хайде да се видим на вечеря!". Тази вечеря се оказа тъжно събитие за мен. Като
начало в продължение на един час той говори само за моите грешки. Обясняваше как
трябва да се правят нещата, излагаше ми добри примери един след друг.