Страхът от националните каузи

ИМА ДВЕ СЪБИТИЯ В най-новата ни история, за които съм изключително благодарна. Спестиха ми много ценно време и усилия да се правя на психолог, когато трябва да преценя новите си познати. Тези събития са появата на чалгата и появата на откровения креслив национализъм.

Представете си човек, с когото току-що се запознавате. Добре облечен, две висши образования, възпитан. Казва "моля" и "благодаря". Но има нещо неуловимо (преди за удобство го наричахме химия), което не ви позволява да се сближите с него. Та този човек не дава никакви основания да бъде подценяван на пръв поглед. Във века на глобалното информационно общество всеки е надянал

обществено приемлива маска и при повърхностни контакти ви излиза с нея. Но същият този добре възпитан, образован и прилично облечен човек пие две ракии и започва с удоволствие да потропва с краче под масата веднага щом от уредбата на заведението зазвучи кръшна ориенталска мелодия. След още една ракия иска "България на три морета", обяснява ви как "Македония е най-романтичната част от българската история" и какви горди царе са имали българите през вековете, колко мръсно племе са циганите, как са убили един професор в един софийски квартал и как в пловдивския квартал "Столипи-ново" никой не си плаща тока.