О, лидере, къде си?
Безгрешният водач отива на инфантилното общество. Зрелите хора знаят, че и родителите грешат, но ги уважават, когато се извиняват и измъкват сами за косата
ПЪРВИ ПОРТРЕТ: Имаше по време на
социализма такъв шеговит дисидентски тост. Някога, много отдавна, в едно царство
гос-подарство
поръчали на художник да нарисува
портрет на владетеля. Отишъл художникът, огледал монарха - гърбав, куц, с едно
око, плешив. Ако го изобрази реалистично, ще му хвръкне главата. Затова го качил
на един кон, за да скрие, че е куц. Сложил му шапка, за да скрие голото теме.
Метнал му един плащ, за да не се вижда гърбицата. И му дал един далекоглед, за
да затъкне с него сляпото око. Да пием за социалистическия реализъм в
изкуството! - завършваше този тост.
Втори портрет. Май. Концерт на Джордж
Майкъл в София. Като всяка поп звезда и той е известен с многобройните си обиди
срещу бюргерския морал и злоупотребата с вещества. Обаче на концерта, както си
пее парчето, в което нарича Тони Блеър "доброто куче" на Буш,
зад гърба му става нещо интересно.
Топъл въздух съживява огромна десетметрова надуваема кукла на американския
президент със свалени панталони и някъде около ципа му
се е заклещило едно псе с английското знаме на гърба.
