ПРЕДИ ДА ОТКРОИМ най-големите клишета, ще
се върнем към един добър писател - Хемингуей. Той пишел текста, след което
махал колкото се може повече прилагателни, така че да се разбере какво иска да
каже. Прилагателните помагат, но много често разводняват смисъла на думите. С
прекалената им употреба може да се напише дълъг текст,

без той да казва каквото и да било
на читателя. Така че, ако това е вярно за прилагателните, какво да кажем за тях
в компанията на по- и най-.

Нищо не е новина, ако не е
НАЙ-!

И тук идва странната ситуация: ако всички
сме най-, журналистите как да разберат кой е по-най! Няма как. И така частицата
"най" става дразнещ атрибут в текста, който не носи никаква добавена стойност на
думите.

Кой е най-големият мол?

Всички и никой. Така вероятно ще
ви отговорят повечето хора. При това "голям", за да има смисъл от неговото
използване, трябва да бъде конкретизиран. Голям по площ, по брой служители, по
брой места за паркиране, по брой магазини, по брой заведения...