ЗАГЛАВИЕТО, разбира се, е парафраза на
известния афоризъм от съветско време, според който Русия е страна, чиято история
не може да се предвиди. Една периферна територия като нашата поставя още
по-парадоксалния въпрос за непрекъснатото предефиниране на геополитическото,
икономическото и културното пространство. За век и половина нова история тя е
част от три (та дори четири, ако броим краткото завъртане в нацистката
ос)

различни империи, които променят
мястото на центъра, посоките на обмена, вида на границите. Вземете 90-те години
на миналия век. Един от географските резултати на "прехода" беше, че Северна и
Южна България си размениха местата. На Юг нещата потръгнаха, на Север, и особено
в "северозападнала" България, все още чакат нещо. На Юг, казват, е интересно, на
Север е тъпо. Случило се е нещо, което в геологията напомня внезапната смяна на
магнитните полюси. Досега Северът винаги е бил по-престижната половина на
националната територия - оттам по Дунава навлиза

европейска култура, оттам идват
четите, а после и самите руски освободителни войски, благодарение на които се
извършва първото голямо "етническо чистене" на турското население.