Патриотично за юпитата
Връзката между одесняването и патриотизма е съвсем пряка, на всичкото отгоре здравословна и я е забелязал още Иван Хаджийски
С ПАТРИОТИЗМА имаме сериозен проблем. От
години. Гледаме се изпод вежди още от времето на късния пубертет, когато
започнах да редя куфара с ценности, с които смятах да премина през живота. Все
не го слагах вътре, а той все някак си се появяваше наоколо и жално ме
поглеждаше с надежда да го одобря.
Хуманистът не приема патетичния
патриотизъм сериозно. И аз, ласкаейки се да съм преди всичко хуманист, все не
гледах насериозно на пустия патриотизъм. Възползвах се от всяка възможност да му
се подиграя, ту като се появяваше под формата на футболен фен неонацист, ту
като ме залееше от телевизионния екран като предизборна платформа, ту като се
заплюнчеше и запенеше в
демодирани тиради, величаещи
българските красоти и история. Моето куфарче с ценности има претенциите да е
подредено съвременно, с последните тенденции на семплите човешки стойности. Няма
свръхбагаж, защото с него трябва да се пътува лесно и удобно през живота.
Патриотизмът ми заема много място.
