Layout 1

ВИНАГИ СЪМ ТВЪРДЯЛА, че българите сме прагматични оцеляващи
индивидуалисти, но сега ще седна кротко да се опровергая, защото ми се струва,
че съм права само в частта "прагматични и оцеляващи", но не и в частта с
индивидуализма. Или пък

ако го има този типичен народен
индивидуализъм, той е толкова побългарен, колкото е побългарена стената със
забит пирон в нея за окачване на дрехи вместо закачалка.

Има един много прост тест да различиш
индивидуалиста от стадния човек. Първият при провал изпитва вина, а вторият -
срам. Вината е лична отговорност, срамът е онази типична българска реплика
"Какво ще кажат хората?". Вината е самотата на депресията след грешката и
вглеждането в себе си, срамът е замитането

под килима и увереността, че "щом
никой не знае, значи не се е случило". Обаче си мисля, че това никак май не е
зле от една чисто човешка гледна точка. Макар че от перспективата на
общественото развитие си е твърде зле и усещаме на гърба му
резултатите.