Суперстар
Капитализмът е като смокинята, казваха ни едно време - колкото повече загнива, толкова по-сладък става. Има неща, които с времето наистина стават по-вкусни, по-ценни, по-скъпи и по-хубави
Виното.
Приятелите.
Картините. Няма значение, че на платното има цапаница в тъмна охра и мръснозелено -
след смъртта на художника всички ще виждат само подписа му в долния десен
ъгъл.
Версиите на Windows и албумите на "Ю Ту" -
колкото повече нови излизат,
толкова повече оценяваш старите.
Кадилаците. За съжаление не може да се каже същото и за
трабантите. Сигурно обяснението е в това, че с времето мукавата им просто
прокисва, разпада се и се превръща в кафява хартиена кашица.
Джордж Клуни, Джордж Майкъл, Орлин Горанов,
изобщо артистите, които остаряват
с наболи сиви бради. Бонсаите.
Понякога достигат красотата си
едва след 100 години. Предават се от поколение на поколение и с всяко следващо
са все по-ценни. Китарите Fender -
от младо дърво свирка не става.
"Сто години самота". Обсебва те, когато я четеш на 20, боготвориш я на
50, но можеш да я разбереш истински едва когато си на 100.
Да, гърдите на жена ти с
годините може и да не стават по-хубави.
