Пластичните хора
В надменния ни поглед към мигранта сякаш се чете подканата: хайде по-бързо, адаптирай се, ако искаш да си тук
МНОГО НЕЩА СТАВАТ ЯСНИ, когато си дадем сметка, че сме мигрантска култура. Балканите традиционно са на челните места по трудова миграция в света в отношение към цялото население, и това от 19. век, когато се установява практиката на гурбета в посока към Централна Европа и която бележи превръщането на тази част от света като периферия на възникващия индустриален капитализъм.
Наред с тази доброволна подвижност Балканите познават и политическите и етнически миграции, които съпътстват изграждането на нациите. Всяко освобождение, всяко прекрояване на границите, всяка промяна на режим се придружават от
кервани със стотици хиляди преселници - като почнем от размяната на християнско срещу мюсюлманско население между руския император и султана и стигнем до тъжната кулминация на юговойните. Където и да разчоплите генеалогиите след две, три, най-много четири поколения, стигате до нещо непрозрачно, за което не обичат да говорят - някакво преселение, прогонване, подмяна.
Особено значение за България тук имат изходът от селото (ако преведа така демографския термин "екзод") във времето на форсираната комунистическа индустриализация и изходът от държавата (това вече е метафора) във времето на прехода.
