Свършиха ли свободните пари за банките?

СЯКАШ ОЩЕ НЕ СА ОТМИНАЛИ и последните гласове, които обясняваха колко е рискован бързият ръст на кредитите, и вече се чуват нови - често от същите хора, за обратния проблем - че "парите в икономиката свършват". И двете позиции са пресилени емоционално и нямат икономическа логика. В условията на валутен борд

ръстът на кредита може да означава само нови инвестиции. Ограниченията пред централната банка да печата левове и да финансира губещи държавни начинания гарантират, че парите ще отиват там, където са нужни, без източване на ресурси чрез монетарната политика. Кредитът е положително явление от макроикономическа гледна точка и неговият ръст не може да бъде опасен.
Обратното твърдение обикновено го чуваме като "липса на ликвидност" или,

още по-депресиращо, "парите свършват". Но нека припомним, че парите нямат стойност сами по себе си. Те обслужват размяната на реални блага в икономиката, включително размяната на сегашни за бъдещи продукти. Това последното е реалното спестяване на доход, което позволява да бъдат финансирани инвестиции, чиито плодове ще берем в бъдеще.