Тази статия на Хенри Кисинджър бе предоставена специално
на “Мениджър” от в. “Дейли Мейл”

ПРЕЗИДЕНТСКАТА КАМПАНИЯ в САЩ e толкова дълга и толкова интензивна, че сякаш се провежда в безвъздушно пространство. Без да обръща внимание на проблеми, които трябваше да я променят из основи. Най-яркият пример за това е дебатът за изтегляне на силите на САЩ от Ирак.
През изминалата година многократно бе изтъквано, че трябва да се определи краен срок за изтеглянето на американските войски. Твърди се, че това ще принуди иракското правителство да ускори

политиката на помирение вътре в страната. Така щяло да се стигне по-бързо до край на тази загубена вече война, а оттеглянето би могло да е най-лекият начин да се преодолее поражението.
Върху тези съображения обаче оказват сериозно влияние събитията напоследък. Почти всички обективни наблюдатели са съгласни, че беше осъществен голям напредък на всичките три фронта в Иракската война: "Ал Кайда" и сунитските джихадски сили като че ли отстъпват бързо в Ирак; местният сунитски метеж, който се опита да върне сунитското надмощие,

като цяло заглъхна; правителството в Багдад, доминирано от шиити, успя, поне временно, да овладее шиитското опълчение.