Един добър човек

В ЕДНО СЕЛО В АВСТРИЯ преди много години пролетта беше показала красивото си лице отново. Не беше точно село, беше къщичка над малко езеро, сгушено сред огромни планини. В тази къща по това време един стар човек живеел сам. Бил роден тук и когато неговите родители отпътували оттам, той останал. Живеел от това, което му давали езерото, гората и малкото земя. Тази ранна пролет предстоеше една промяна в живота на нашия старец. Зeмята беше засята, а за риболов беше прекалено рано. Един следобед някой почукал на вратата на малката къщичка. Навън стоял млад мъж. Попитал дали може да остане няколко дни до езерото в палатката си. След кратък размисъл старецът казал: "През нощта е прекалено студено за палатка, но ако искаш, мога да те приютя за няколко дни". В другия край на стаята му все още стояло леглото на майка му и баща му.
Това била първата вечер в живота на стареца, когато той сготвил за двама.