Ще гледаме същото като по света. Това непременно хубаво ли е?
Глобализиращата се телевизионна среда в България ще подчертае липсата на собствени координати и национална идентичност
НАВЛИЗАНЕТО НА ВСЕ ПОВЕЧЕ чуждестранни оператори на българския телевизионен пазар ще промени базата на културно съизмерване. Бързата либерализация на телевизионното предлагане структурира очаквания за формулирането на различни гледни точки към случващото се в България.
Навлизането на първите чуждестранни медии на българския пазар доведе до бързо копиране на програмни решения с минимална адаптация.
Маркетинговата матрица проработи бързо и ефективно. Сапунените сериали превърнаха българските домакини и възрастни хора в съизмерими, поне по телевизионни предпочитания, със своите връстници в голяма част от света. Развлекателните програми и телевизионните игри незабавно преориентираха потребностите на съществена част от телевизионната аудитория. Форматите на "реалната" телевизия, както навсякъде, започнаха да влияят
върху градския фолклор и консолидираха определени образи на поведението на съвременния българин. Докато тези процеси постепенно променяха пейзажа на телевизионния пазар, публицистичните предавания продължиха да задълбочават усещането за несъизмеримост. Говоренето за политика остана в статичния кадър на предварително заучените и зле рецитирани фрази. Гражданското присъствие в телевизионния ефир остана вяло и кампанийно дори и когато
бързият рефлекс на частните телевизионни оператори се опитваше да компенсира разпадането на споделената перспектива към всекидневието ни.
