Покажи ми парите!
Когато с тях се купува качество на работа и лоялност към фирмата, никога не са грешно похарчени
ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ВИДЯ нахакани млади хора да се договарят за добри заплати, се изпълвам с надежда. Не съм от старите кучета, които искат от новобранците да носят кафета до припадък и които смятат, че начинаещите трябва да си броят стотинките, докато наближат 40-те. Защото всеки заслужава заплата, с която може да живее спокойно, а не някаква пропорционална сума от възнаграждението в бранша, умножена с коефициент за младост. Независимо дали си на 25 или на 45 -
плащаш наем и сметки, ядеш и носиш дрехи. След като майка ти и баща ти са изпълнили родителския си дълг да ти дадат добро образование (с което се предполага, че са ти тикнали и хляба в ръцете), заслужават да ги освободиш от присъствието си в семейния дом и да започнеш да се оправяш сам в живота. Ако работодателят иска от теб максимални резултати, ще ти даде пари, с които да не ти се налага да работиш на второ място, за да можеш да се отделиш и да живееш самостоятелно.
