Това е печатница. Кръстопът на цивилизация. Подслон за всички изкуства. Срещу опустошенията на времето. Броня от безстрашна истина. Срещу шепнещите слухове. Непрестанна тръба на занаят. Оттук думите могат да летят навън. Без да загиват сред вълните на звука. Без да варират от ръката на писателя. А заковани във времето да бъдат доказани за верни. Приятелю, ти се намираш на свещена земя. Това е печатница.
Беатрис Уорд
Това е печатница. Кръстопът на цивилизация. Подслон за всички изкуства. Срещу опустошенията на времето. Броня от безстрашна истина. Срещу шепнещите слухове. Непрестанна тръба на занаят. Оттук думите могат да летят навън. Без да загиват сред вълните на звука. Без да варират от ръката на писателя. А заковани във времето да бъдат доказани за верни. Приятелю, ти се намираш на свещена земя. Това е печатница. Беатрис Уорд

ГЕРОЯТ, който изрича тази фраза, е Епископът на Париж. Той държи книга в ръката си и сочи към Катедрала. Сградите на Християнската Църква до този момент са представлявали енциклопедия и символ на събраното познание, издигнати от камък и стъкло. Епископът има предвид, че книгата би трябвало да заличи значението на Църквата. Че духовенството няма повече да държи патента върху познанието. Бих казал, че той е донякъде прав и не съвсем.
Впоследствие книгата ще бъде почитана по същия начин, по който е била почитана Църквата. А именно за своето съдържание, красота и сила. От онзи паметен ден пред "Нотр Дам" са изминали шест века на еволюция. И пак бихме могли да използваме думите на Епископа на Париж - само че този път, докато сме онлайн и не сочим към Катедрала, а към книгата. Дали това пророчество е вярно или грешно?
До неотдавна разни самопровъзгласили се пророци на информационните технологии говореха за офис без хартия, за това, че цялата комуникация ще бъде онлайн и че информацията и познанието следва да бъдат достъпни за всеки.