Виртуалният гражданин
Конфликтът на телата като че ли все повече се замества от състезанието на образи
РОЛЯТА НА НОВИТЕ комуникации в тазгодишните студентски протести накара много хора да се замислят за влиянието на мрежата върху начините ни да бъдем граждани. Просто не си бяхме дали труда да забележим до каква степен се е променил общественият пейзаж и
колко се разминават в него поколенията. Обикновено темата за виртуалното гражданство се появява, когато се говори за някакви административни услуги. Темата най-често се свежда до услугите, които публичните институции се чувстват длъжни да предоставят на гражданите си по мрежата (например проектът за е-правителство). Става дума за по-голямо удобство на достъпа, за едно преодоляване на физическите разстояния (поне що се отнася до потребителите на интернет), които неминуемо са фактор на неравенство вътре в една реална територия. Безспорно базите данни, търсачките и дигитализираната информация, заменили прашните папки, сред които рови чиновничката, са и фактор за
по-голяма прозрачност, а анонимността на услугите затруднява корупцията.
И все пак тук има известна утопична наивност.
