Историята е мъглява и лепкава

ТАЗИ ГОДИНА отбелязваме стогодишнината на "Манифест на футуризма" - обявяването на нови естетически ценности от италианския поет Филипо Томазо Маринети, публикувани във френския вестник "Фигаро" на 20 февруари 1909 г. Много музеи в Европа организираха изложби, за да отбележат и направят нова оценка на движението. Те вече провокираха горещи дебати, тъй като според един парижки форум футуристите имитират кубизма, а различните италиански изложби наблягат върху тяхната оригиналност и различност.
От всички изложби тази, която ми се набива на очи, е в Палацо Реале в Милано. Един критик се оплака от отсъствието на големите основоположници на движението - картини като "Динамизмът на един футболист" от Умберто Бочиони или "Погребението на анархиста Гали" от Карло Кара. Това не би трябвало да притеснява никого не защото тези творби са показвани многократно преди, а защото изложбата включва повече и по-добри произведения.
Вместо основните творби на футуризма изложбата показва какво е предхождало и съпровождало движението, особено в Милано, където то се развива, преди да се разпростре във Франция.