Има рискове. Да не правим нищо

ВСЯКО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО обикновено поражда поне няколко идеи за реакция. Защо ли тогава все по-често чуваме напоследък тезата: "Има рискове, затова не трябва да правим нищо". Тя се изважда при всеки проблем, реален или виртуален. Между другото, спомням си, че и членството в ЕС също беше използвано като аргумент да се спре данъчната реформа. Тогава под натиска на гражданското общество и медиите все пак тя не беше спряна. Въведен бе 10% корпоративен данък и ефектите от него бяха

силно позитивни. Както тогава, така и сега спирането на реформите не е добра идея. По-добрата реакция на предизвикателството на кризата е не спиране, а ускоряване на реформите.

Дефицит или не?
Когато говорим за данъчна реформа, трябва да имаме предвид, че само ако тя е устойчива и дългосрочна, би била от полза за икономиката. Изследванията показват, че ефектът от временните мерки е несъизмеримо по-малък от дългосрочните. Например, ако се намалят осигуровките за 1 година и всички знаят, че след това отново ще се повишат - това няма да стимулира нито намаляването на сивата икономика, нито някакви по-сериозни инвестиции, нито създаване на нови работни места.