Моментите, в които съм си мислила, че ще умра, са колкото пръстите на едната ми ръка
Запомних завинаги деня, в който Ясер Арафат беше погребан, а аз оцелях
ЗАД ОБЕКТИВА се чувствам защитена и ми е някак уютно. Вероятно затова моментите, в които сериозно съм си мислила, че ще умра, са колкото пръстите на едната ми ръка.
Палестинската случка от 2004 г. е точно от тях. Рамала е в траур. Макар очаквана, смъртта на любимия вожд Ясер Арафат е потопила в дълбока скръб народа на Палестина. След безуспешно лечение във Франция и траурна церемония в Египет Израел разреши тленните останки на лидера да бъдат погребани в Рамала. Хиляди мъже, жени и деца със знамена и портрети изпълваха улиците и прииждаха от всички страни към Мукатаа. Централата на движението "Ал Фатах" за палестинците се бе превърнала в символ на съпротивата срещу Израел - за Арафат тя бе резиденция, убежище и работно място, а сега щеше да стане и последният му дом. Чуждите агенции и телевизионни канали предвидливо бяха купили или наели
всеки свободен сантиметър в новостроящи се блокове, за да ги превърнат в импровизирани студиа.
