Страшно е, но в този занаят нямаш време за емоции
Те са в кадрите - войната, страданието, отчайващата пустота в очите на малкото останали хора в някое селце
ВЕЛКО АНГЕЛОВ се занимава с репортажна, документална и портретна фотография. Работил е за вестниците "Подкрепа", "Континент", "Капитал", "Дневник" и за списанията "За мен", "ЦСКА", "Железопътен транспорт", Today's pilot. Бил е завеждащ фотоотдела на в. "24 часа" и фоторедактор на списание "Тема". Негови фотографии са използвани от агенциите AFP, Reuters, Bloomberg, EPA, Northfoto. Носител е на наградата Фотограф на годината на СБЖ за 2000 г., два пъти е номиниран за приза "Черноризец Храбър".
1999 Г., КОСОВО СЛЕД ВОЙНАТА. Влизането на журналисти вече беше разрешено и на границата с Македония имаше колеги от цял свят. Всъщност тогава изобщо не знаехме къде точно отиваме. Преспахме една нощ в Македония, подписахме декларация, че отиваме
на собствена отговорност, и бяхме един от първите екипи (на в. "24 часа"), който влезе в Косово.
Попаднахме в чисто военна обстановка - пусти пътища, разрушения, пунктове за проверка, от време на време самотни хора край пътя. Бензиностанциите не работеха, поради което бяхме нещо като
подвижна бомба - багажникът на колата беше пълен с туби бензин и минерална вода.
