Уикенд във Виена

На границата със Словакия.
Тази история е за едно момче за всичко и за всеки случай. За миниатюрната шайба, без която месомелачката на живота щеше да е ефективна, колкото дилдо от крем карамел...
В Братислава пристигам в петък в два през нощта. По някаква Пол-Остърова прищявка на съдбата човекът, който трябва да ме посрещне, се казва Ангел Терзиев. И ако това не е магическа целувка на късмета. От "Платформа" - центъра за културни взаимодействия, който ми отправи покана за самостоятелна изложба, предупредиха, че г-н Терзиев спи дълбоко. Вдига чак на десетото ми позвъняване, но пък се появява, преди да спечеля благоволението на единствения автомат за сникърс на автогарата. Изглежда, последните трийсет години изтърканото кожено яке не е слизало от гърба на
г-н Терзиев. Фасът в устата - също. Явно подскачащата задна седалка ме е повредила по пътя, щом в първия момент го вземам за "бакшиш" и правя категоричен разкрач между багажа и ръката му.