Нещата, които искам? Понякога се случва така. Съгласявате се на едно кратко интервю или проучване, без да се замисляте кой знае колко. Ще ви отнеме само няколко минути, най-много половин час. Хората ви молят учтиво и си мислите - "какво пък толкоз". Просто сядате с чаша кафе и давате няколко отговора. Преди известно време аз също се съгласих на подобно нещо и точно преди да приключим, ме помолиха за едно последно нещо: "Избройте пет неща, които искате сега, в момента". И тук настъпи странният момент - нямах никаква идея. Почувствах как очите ми отчаяно почнаха да търсят някакъв таен списък, татуиран от вътрешната страна на клепачите, с неща, които искам - но уви. Какво искам?
Може би трябва да се огледам наоколо и да видим от какво е направен нашият свят, кое е онова нещо, което свързва хората? Това са списъците с желания. Това са витрините на магазините, лъскавите списания. И ако смятате, че е прекалено повърхностно и празно човек да измерва щастието си в нов чифт обувки или нещо подобно, по-добре не казвайте нищо.