АКО ТРЯБВА да съм откровен, много рядко се изненадвам. Изненадата този път не е заради луксозния ресторант "Бурж" в самия център на София, а заради това, че няма големи прозорци към бул. "Витоша". Става въпрос за нещо, което бихме нарекли "тайно скривалище". Смятам, че доста пъти ще употребя думата "дискретен" в този текст.
Винаги харесвам места, които ме карат да се чувствам сякаш наистина не знам къде се намирам. И това място е точно такова - може да бъде ресторантът на малък петзвезден хотел в Манхатън, а защо не и в Женева. Няма да се изненадате, ако изведнъж София Лорен мине с чаша в ръка покрай масата ви. По същия начин, както може да се почувствате в международен хотел, може и да решите, че сте в джентълменски клуб около Флийт Стрийт в Лондон. Място, където трябва да сте член и където си имате собствен ключ. Място, където старшите редактори на разни важни вестници седят и обсъждат световната политика или последните скандали. Сепаретата на "Бурж" са направени точно за такива срещи. Дебели килими, приглушена светлина, маслени картини и библиотека. Ако се намирахме в Ню Йорк през 30-те, мога да си представя Рокфелер на късна бизнес среща, съпътствана от добра вечеря и много важни решения. Но "Бурж" е и мястото, където, без да се замислите, може да си поръчате сухо мартини преди обяда. Няма чак толкова места в България, където усещането за това да е толкова естествено.
Менюто бих описал с три думи - международно, дискретно и умно. Няма тази седмица "италианско", а другата "суши". Някои от ястията са повлияни от френската кухня, други от италианската; тогава ви поднасят ордьовър от миди "Сен Жак" с пушена сьомга върху бриош и бих казал, че този път сме в Скандинавия. Вкусът на международното. Списъкът с вината следва същата идея - добре подбран и с вкус.
Дискретен лукс без амбицията да шокира или да изобретява "нови храни". Това ми харесва, защото не трябва "Бурж" да прави това. Сьомгата си е сьомга и хубавото телешко си е точно това. Но добре приготвени и с този международен вкус.
"Бурж", разбира се, не е евтин ресторант - невъзможно е да се сервира храна с такова качество и в такава атмосфера на ниски цени. Но все пак може да се нахраните много добре за около 15-20 лева. Малко повече от два пъти цената на "Биг Мак" меню, но в "Макдоналдс" обикновено нямате чувството, че София Лорен ще мине покрай вас или че може да срещнете Рокфелер в тоалетната.
Когато става въпрос за удобство, обслужване и атмосфера, ми харесват местата, където не се замислям много за тези неща. В "Бурж" обслужването е на линия, когато ви потрябва, но без келнерката да иска да се сприятели с вас и да ви казва "здрасти" всеки път. Мисля, че са намерили златната среда между формалното и неформалното, между уюта и дискретния лукс. Между София Лорен и най-добрата вечеря за седмицата.
А и фактът, че хостесата, която ще ви посрещне, е приказно красива, няма да ме накара да променя мнението си.