Иван Кръстев: За първи път бизнес елитът може да се докаже като алтернативен управленски елит

- Господин Кръстев, 2009 г. вече е към края си, нека се опитаме да я обобщим. Това изгубена или спечелена година за България е?

- Дали една година е изгубена или спечелена, обикновено научаваме няколко години по-късно, но 2009 г. беше със сигурност време на голяма промяна. Тя е първата след началото на икономическата криза - изведнъж цялата ни увереност, че ще излезем от този кризисен свят и че кризите са част от една история, която никой няма време да изучава, бяха напълно разбити. Целият икономически модел, определял българското развитие през последните десетина години, който се базираше на приток на чужди инвестиции, на скок на потреблението и главно на скок в недвижимостта, беше разрушен. Така че едно от нещата, които знаем за 2009 г., е, че независимо кога и как ще излезем от кризата,

не е възможно да се върнем там, където сме били.
Втората особеност е политическа. Последните парламентарни избори вероятно са най-радикалната политическа промяна след 1991 г. Промяна имаше и през 1997 г., но след хиперинфлацията изборите някак се случиха в ситуация на консенсус, която можеше лесно да се разбере в икономически и външнополитически план. Идването на царя през 2001 г. също предизвика електорална революция. След победата на ГЕРБ не е ясно как ще изглежда новият политически процес, тъй като българското общество е много по-непредсказуемо отколкото преди 10 години. Тази ситуация е напълно несравнима с идването на царя. Тогава в политиката влязоха нови хора, а сега не просто дойдоха непознати хора, но за първи път в политиката влязоха и хора извън традиционните елити.

- На изборите през юли се сбъдна една ваша прогноза от 2006 г. - гласоподавателите продължиха да се радикализират и отново смениха политическия елит, левия и десния. Защо в крайна сметка се стигна до това и не е ли странно, че се довериха на Бойко Борисов? Той е част даже от два отричани елита - бизнес кръговете, към които принадлежеше до 2001 г., и политическата класа след това.

- България е изключително интересно място - от 2001 г. досега два пъти извънпарламентарна партия сменя основното мнозинство. Толкова радикална смяна на вота за толкова кратък период не познава нито една европейска страна през последните 50 години. Това ясно показва една базова нагласа на българския избирател - той няма търпение, време, желание да подкрепя партии, за които е гласувал предишния път. Идеята, че трябва да търси радикална промяна и нови хора, които да не го разочароват отново, наистина е много силна. Другата

особеност на днешния ни политически живот е Бойко Борисов. Той е първият български министър-председател през последните 20 години, който не идва от традиционния елит. Страната беше управлявана от ляво и от дясно, но винаги от горе; Бойко Борисов не идва от дясно, а от долу. Голяма част от избирателите, които търсеха алтернатива, я намериха в него. Електоралната му победа е не просто победа на една политическа сила - тя е началото на постпреходната политика на България. Дали хората ще се разочароват или не, е въпрос, на който няма да можем да отговорим тази година. Но всички, които подценяват радикалността на промяната, според мен

грешат. Една от особеностите, които правят много силно впечатление в първите 100 дни, е увеличаването на доверието в сектори, които нямат нищо общо с правителството.

- Какъв беше новият обществен договор, който сключиха електоратът и избраната да управлява партия? Изпълнява ли се той?

- Това, което отличава този договор от предните, е, че новото управление няма да позволи част от проблемите на предишното правителство да останат на тъмно. Това, което хората очакват от Борисов, не е промяна на икономическата ситуация. Хората очакват от него не да ги направи по-богати, а

да накаже спечелилите от прехода. В този смисъл подкрепата, която той получава в първите 100 дни, е отговор на това очакване, че той, ако не друго, поне ще направи по-труден живота на онези, срещу които хората гласуваха.

- За първи път мениджъри от частния сектор станаха министри. Какво е това 4 месеца по-късно - плюс или минус за работата на правителството? А евентуален успех на тези министри ще повиши ли доверието към бизнеса, който като цяло не се радва на особени симпатии сред българите?

- Това също е изключително важна промяна. За първи път след 1989 г. във властта идват не консултанти, а хора, които не просто имат бизнес опит, а имат бизнес опит в България. Поне за мен това е първата възможност на национално ниво да видим бизнес елита като алтернативен управленски елит, на който би могло да се разчита. Засега това е експеримент, който сякаш започва успешно.

- Съгласен ли сте, че българският политически живот никога не е бил в такова състояние - хем управлява правителство на малцинството, хем силна опозиция няма? Колко ще продължи и какво може да промени положението? БСП ли ще се съвземе, или ДСБ ще стане опозиция?

- Според мен правителството на левицата беше правителство на малцинството, то се опираше на пределната мобилизация на собствените си хора. Днес това, че имаме правителство на малцинството, има друг ефект - правителството да бъде много по-внимателно в анализа на това какво се случва и как другите реагират на различни проблеми. В този смисъл Борисов показа способност да чува обществени реакции. При другите десни партии ситуацията е много трудна. Не защото загубиха изборите, а защото нямат ясна политическа идентичност. БСП е затворено политическо пространство, в което никой не иска да влезе, а ДПС има вероятност да изпадне в пълна политическа изолация. Така че Бойко

Борисов винаги би могъл да управлява едно правителство на малцинството, което има широка парламентарна подкрепа.

- Освен опозиция от юли насам не се забелязва да има и гражданско общество. Вие как мислите? Защо стана така?

- В този аспект е важно състоянието на медиите. След като загубиха пари,

много медии загубиха независимост. Свиването на рекламния пазар прави медиите много по-зависими от политически и бизнес интереси. Днес много по-трудно може една медия да се издържа чрез пазар. Това, съчетано с тенденцията хората да търсят достъп до безплатна информация в интернет, направи съществуването на независима и критична медия много трудно. През последните години впечатлява тоталната промяна на профила на медиите. В България винаги се е говорело за жълта медия. Истината е, че това, което наричахме преди години жълта медия, по сегашните стандарти изглежда почти като висока преса. Рязко е променено това, което четат хората, доверието им в пресата. Стана ясно, че медиите на първо място не търсят гражданската позиция, а търсят партньорство с правителството, което да ги направи популярни чрез забавни и развлекателни програми. Така става много малко вероятно да се появи силна гражданска мотивирана медийна позиция. Ако такава позиция се появи, тя ще е свързана с

консолидирането на силна политическа опозиция. Медийна активност вероятно ще има тогава, когато правителството не се вслушва в определени обществени реакции. Например някои политически решения може да накарат хората с много силни бизнес интереси да провокират такива реакции. А ние знаем, че те в момента имат силно присъствие в медиите.

- Големите проблеми продължават да бъдат корупцията, правосъдието, сигурността. Изглежда, не помагат никакви реформи - промененият ВСС и новосъздадената ДАНС са зловещи провали. Какво да се прави?

- Трябва да престане очакването, че промяната на няколко закона тотално променя дейността на Министерството на правосъдието и МВР. Колкото и да вярваме, че всичко се случва в институциите, хората в тях остават същите. Каквито и промени да бъдат въведени, те ще бъдат мъчителни. Една от най-тъжните констатации през последните години е, че тук няма

критична маса, която иска промяна. Заради натиска отвън правим опити да променяме институциите, но само за да се види, че нещо се случва, а не защото сме уверени, че това ще проработи. Проблемите на страната не могат да бъдат решени, ако няма силен обществен натиск за промяна.

- 2010-а би трябвало да е година без избори, следователно подходяща и за непопулярни решения. Какво трябва непременно да свърши правителството, дори то да му струва рейтинг?

- 2010-а ще бъде година, в която ще стане ясно доколко твърдението, че правителството ще поиска отговорност от своите предшественици, е медийна кампания или търсене на конкретни резултати. Засега то остана на ниво пресконференции и публикации в медиите. Това може да има изключително

негативен ефект върху новото правителство, защото то създаде големи очаквания, на които трябва да отговори.

- Вашите прогнози за 2010 г. - ще бъде ли тя икономически по-добра за България? Ще се реши ли някой от важните обществени проблеми? Кои са рисковете, които непременно трябва да бъдат избегнати?

- В европейските икономики се очаква по-благоприятна конюнктура, но за България това ще е тежка година. 2010-а ще бъде година, в която част от икономическите проблеми на страната ще започнат да се чувстват много по-осезателно от големи социални групи. България ще продължава да е в рецесия, ще се увеличи броят на безработните. През 1997 г. след въвеждането на валутния борд за част от политическите реформи не беше наложително участието на хората. Сега ситуацията е друга - за да успее, настоящото правителство трябва да има критична подкрепа от населението. Затова

балансирането между популярни и непопулярни мерки най-вероятно ще бъде изключително важно. Правителство с нисък рейтинг не би могло да постигне нищо в подобна икономическа ситуация.

- Какво ще се случи в света, който според една ваша статия изпитва не само финансова криза, но и криза на идеологии?

- Една от първите кризи, които веднага усеща човек, е

кризата на управляемостта. Икономическата криза прави света много по-малко управляем. Има очакване, че кризата може да доведе до недемократичен режим. Русия наистина е една от големите губещи, но предвижданията за драстични промени там се оказаха неоправдани. Големите икономики реагираха адекватно на кризата най-вече поради изключителната им взаимозависимост.

- Политическите лидери или бизнес лидерите ще се окажат в по-силна позиция след кризата?

- Случва се нещо, което бих нарекъл национализация на елитите.

Големите глобални фирми се оказаха зависими от това как едно или друго правителство ще се отнесе към техните проблеми. Глобалните компании са глобални, докато са живи - като започнат да умират, стават национални, защото данъкоплатците в дадена държава плащат загубите. Затова си мисля, че политическите лидери излизат в по-силно положение от бизнес лидерите.   

ИВАН КРЪСТЕВ е политолог, в момента е гост-изследовател в Института
за науките за човека във Виена и пише книга. Той е председател на
управителния съвет на Центъра за либерални стратегии в София, член на
борда на Европейския съвет за външна политика и на консултативния съвет
на International Institute for Security Studies - London. Главен
редактор на Foreign Policy България и редактор на Europe's World.
Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е
специализирал политология в Оксфорд. 45-годишен, женен, с 3 деца.