Потъването на Дубай
На спасение на приказното емирство се притичва по-богатият му и по-стабилен съсед - Абу Даби, към който, казват, вече се преориентират големите инвеститори
В РАЗГАРА НА ВЕЛИКАТА депресия, през 1931 г., в Ню Йорк е открит рекордният за онова време 102-етажен "Емпайър Стейт Билдинг". През 1999 г., непосредствено след разразяването на азиатската борсова криза, в Малайзия блясват над 450-метровите кули "Петронас". Е, а на 4 януари 2010 г. в смразения от тежък финансов срив Дубай ще отвори врати 800-метровата "Бурж (кула) Дубай", която
няма да има равна на себе си в света по височина. "Това ще е едно последно "ура" за годините на големия дубайски бум", коментира пред Асошиейтед Прес британският специалист по икономиките на ОАЕ проф. Кристофър Дейвидсън.
Дали наистина е дошъл краят на милиардерския рай, в който през последното десетилетие се беше превърнало приказното емирство? Така изглежда, ако се съди поне по съдбата на другите най-нашумели мегапроекти, прицелили се в банковите сметки на най-заможните хора на планетата - зашеметяващите изкуствени острови, известни като Палмата и Светът. Те
трябваше да изкушат и да струпат в Дубай супербогаташи и суперзвезди.
