Антикварният пазар до "Св. Александър Невски"

ЛИЦЕТО НА ГАРО Е КАФЯВО от слънцето и вятъра. Неговото работно място е на открито. Близо двайсет години той държи сергийка за антикварни вещи и се прехранва от това. Гаро е един от доайените на антикварния пазар, който тръгна през 90-а година на миналия век в градинката на "Кристал", а после бе преместен до катедралата "Св. Александър Невски". Гаро си е създал някои удобства - има брезентово кресло, каквото ползват рибарите, има чадър срещу жегите. Има търпение, което ще му стигне за векове. И друго на практика не му трябва.
Какви са тези странници, мъжете и жените като Гаро, които са избрали да се препитават под открито небе? Познавам Гаро от двайсет години, той със сигурност не забогатя. Може би ги крепи съзнанието за принадлежност към братството на пазителите на спомени, пазителите на старини.
Наистина пъстрото петно в центъра на София е своеобразен културен резерват, който помага да не забравяме миналото.