По следите на българската мечта
Ние сме женска нация, която иска да е дама, а се държи като лесна и лека жена. В пропастта между реалност и мечта се изгуби българската национална кауза
ЕДИНСТВЕНИЯТ СЛОГАН, с който България се рекламира по световните медии, е нелепото "Easy to find"*, от което на всеки сънародник му остава неприятният вкус в устата, че някой иска да ни наложи пред света като "лесни". Като прибавим към това и историческия виц, според който в най-новата си история (19. и 20. век) страната ни се държи като "леката жена на Балканите", нещата съвсем загрубяват. За какво може да мечтае една лека и лесна жена, когато е нация? Да се присламчи някъде да я отглеждат и да є е лесно. В замяна тя не оказва съпротива.
Тръгвам точно от тази нелицеприятна гледна точка по следите на българската мечта и кауза. Всяка нация по света има своя
върховна цел, която, колкото и абстрактна да е, движи ежедневието на всеки неин индивидуален член. Американците се изживяват като световен полицай и износител на демокрация; китайците искат да доставят поне една евтина еднодневка Made in China във всеки дом по земното кълбо; македонците живеят само за да доказват, че не са българи; Куба е островът на революцията и ще се държи като такъв до последна капка кръв, дори да умира от глад; финландците са се заели да оборудват цялото човечество с мобилни телефони, а шведите - с мебели; аржентинците и бразилците трябва да бият всички на футбол, а германците - на лека атлетика и плуване.
