Деян Енев
Деян Енев

Софийски разкази

КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО наричаха това кафене "Шапките". Може би в близост е имало шапкарска работилница? Или самото помещение някога е било шапкарска работилница?
Преди Десети ноември в София нямаше много кафенета. Имаше
2-3 заведения - "Будапеща", "Прага", "Варшава", и още една "Варшава", малката "Варшава", оазисът на прелюбодейците в парка "Заимов" (днес "Оборище"). "Бразилия", мостикът на спекулантите, на чейнчаджиите. "Кравай" по едно време, но неговата слава залезе бързо. "Хавана", която изникна след някакъв партиен конгрес, но и там беше твърде лъскаво, а келнерите бяха от породата на чакалите. Разбира се, лъскавите кафенета по хотелите, но там простосмъртен пешеходец рядко щеше да влезе, да не кажем - никога. Заведенията на творческите съюзи - на писателите, на преводачите, на журналистите, на художниците, но в тези заведения хората носеха пагоните на гилдията, случайни минувачи трудно пускаха.
И изведнъж - благословеното кафене "Шапките"! В самия край на улица "Солунска" (под името "Васил Коларов"), която само след няколко крачки ще се влее в площад "Славейков".