ДЪЛГО ПРЕДИ да ми порасне брада и още по-дълго преди да ми окапе косата, за мен най-важното нещо в един чифт обувки беше да мога да си мърдам пръстите в тях. Нали знаете, по същия начин, както ако съм бос. Всеки път, когато милата ми майка ми купуваше обувки, подхващахме една и съща песен:
Учтива майка: "Как ги чувстваш?". Раздразнително леке: "Не мога да си мърдам пръститеее!". Вероятно може да се измисли интересен и леко притеснителен психологически профил на това - имам предвид, че тази маниакална идея да си мърдам пръстите трябва да означава нещо. Но аз няма да задълбочавам дотам. Искам да говоря за удобството. Или за комфорта.
Живеем във време, когато и деца, и възрастни считат за най-важно от всичко възможността да си "мърдат пръстите". Не буквално, разбира се, но като метафора. Абсолютно всичко трябва да бъде удобно, трябва да бъде комфортно.
С много малки изключения хората предпочитат да се обличат в някакъв вид меки, спортни дрехи, за да могат да се движат свободно и непринудено.