Нашата WWW страна

"ВАШАТА ПРЕКРАСНА държава България е всъщност добра отвътре и лоша отвън..." Тази фраза чувам от един посланик, докато споделяме маса в малък софийски ресторант.


Прав е... Идваше от далечна африканска държава, беше само месец-два в България и докато замислено гледаше в чашата с прекрасно вино, ми каза: "Знаеш ли, Максим, не мога да ви се начудя. В Африка има десетки страни, за които милиони си мислят, че са само

плажове и палми, а като попаднат там, виждат колко трудно живеят хората. При вас е точно обратното... Отвън, ако някой чете какво се пише за България, няма да иска да стъпи тук, но веднъж като дойде, вижда веднага каква прекрасна страна е тя".
Проблемът наистина не е от вчера. През тези твърде дълги 20 години на преход България съумя да се промени тотално, да въведе, макар и болезнено, истински пазарни механизми, да промени две или три поколения млади хора, които сега по нищо не се различават от своите връстници в развитите страни, да превърне много от запустелите си места в страхотни и луксозни курорти... Но не успя

да го каже на света. И затова той продължава да гледа на нас с огромно подозрение и неразбиране.

От една страна, това се дължи на дълбоко вкорененото ни чувство, че държавата ни е безкрайно интересна и едва ли не всеки чужденец трябва да се чувства привилегирован, че въобще сме го допуснали да ни дойде на гости. От друга обаче, навикът или по-скоро усещането, че в трудните години на преход по-развитите държави ни дължат нещо и сега те някак си априори и по-задължение трябва да инвестират в България, ни кара подсъзнателно да подценяваме силата на агресивната, честна и точна промоция.
С две думи, България не е имала през тези десетилетия

ясна стратегия
как да покаже безспорните си предимства на света и с това да стане още по-атрактивна и наистина ефективна инвестиционна дестинация. Агенции, министерства, комитети и какви ли не още държавни институции винаги приемаха, а сигурен съм - продължават да приемат, средствата, изхарчени за реклама или за промоция на България, като разходи, а не като инвестиция.

Реално погледнато, това е най-бързо възвращаемата инвестиция, защото промотира не продукт или услуга, а милиони такива, и таргет групата е толкова разнообразна и всеобхватна, че вероятността рекламата да не работи е просто минимална. Наистина рекламата на България е инвестиция и тя много бързо може да бъде капитализирана, особено по време на криза.

Ако си на 72. етаж в някой офис билдинг в Чикаго, Токио или Франкфурт и четеш вестници, за да разбереш какво се случва в България, картинката ще е много ясна -

стрелби, кражби, отвличания, измами, бавно и трудно приобщаване към пазара, спрени европейски фондове. В същото време категорично твърдя, че България - все още - е единствената страна в Европа, в която може да пристигне инвеститор и с 50 хил. евро да направи успешен бизнес, а инвестицията да му се върне петорно само за няколко години. Това е така, защото в България все още има милиони незапълнени ниши и възможности за правене на бизнес с относително евтина, но супер интелигентна и много мотивирана работна сила. В Полша, Чехия или Унгария липсват тези възможности - там пазарите са вече заети, скъпи и добре подредени. Този момент, използван в една промоционална кампания, реклама или просто медийна комуникация, ще бъде изключително силен и атрактивен коз за всеки потенциален инвеститор. И друго. Сега България има най-добрата и

примамлива данъчна политика от всички страни в Европейския съюз, дори само 5% данък дивидент и 10% корпоративен данък са железен аргумент стотици хиляди инвеститори да се насочат насам. Но те не знаят за това. Няма и откъде да знаят.

Не става дума за големите международни корпорации. Те със сигурност си имат своя стратегическа политика, имат си отдели за анализи и прогнози, знаят къде какво се случва и как да инвестират. Но българският пазар до голяма степен, да не кажа в съдбоносна степен, разчита на средния и на малкия бизнес от развитите страни, който ще запълни именно тези милиони ниши, ще инвестира, ще даде добра работа на стотици хиляди млади българи и

ще остави парите си тук
. За да направят това обаче, малките и средните инвеститори трябва да знаят какво е България. И тъй като точно през тези 20 години никога не е имало последователна политика да се обяснява какво е България, защо е такава и с какво точно е привлекателна, нека помислим само върху няколко от тези безспорни предимства.

Най-лесното, най-краткото и най-разбираемото обяснение е: България е WWW страна! Казвал съм го хиляди пъти и наистина е така - Weather (време), Women (жени), Wines (вина). Звучи почти в рима, интересно и най-важното - лесно се запомня. А и жените не бива да се засягат, те са едни от най-хубавите в Европа. Кратко и ясно. Може да послужи за послание, може да послужи за "кукичка", която ще предизвика интереса на милиони и в крайна сметка ще ги накара да поровят още малко в интернет. За да открият следното: България е страна, пълна с

млади, интелигентни, невероятно мотивирани и бързо мислещи хора, които могат да направят чудеса с всеки бизнес. Това трябва да се разказва. Още: в България има огромно количество честен и почтен бизнес, който иска да се развива единствено и само така и с всяка изминала година става все по-силен и все по-стабилен. Това трябва да се разказва още повече. И накрая. България е прекрасна и леснодостъпна европейска страна с четири сезона, страхотни курорти, неповторима природа и уникални места за незабравими мигове. Това вече трябва да се рекламира. Интелигентно, упорито, агресивно и с достатъчно пари, така че те да гарантират възвръщането си много бързо.

Иначе... България ще си остане тук някъде на Балканите, с балканските си истории, с балканския си имидж, неразпознаваема, безинтересна и мъгляво екзотична. Ще си остане най-строго пазената тайна на света.

И от това ще загубим всички ние.    

 

Образът на България по света
“Мениджър” с подкрепата на “Булстрад” започна тази рубрика в миналия си брой. В него публикувахме преживяната статия на Владимир Левчев. За нас това не е само поредица от текстове. За нас това е своеобразна работилница за идеи. Идеи, от които държавата ни, а и всички ние имаме нужда. За да ни приемат по-добре по света и да ни уважават повече.

"ÂÀØÀÒÀ ÏÐÅÊÐÀÑÍÀ äúðæàâà Áúëãàðèÿ å âñúùíîñò äîáðà îòâúòðå è ëîøà îòâúí..." Òàçè ôðàçà ÷óâàì îò åäèí ïîñëàíèê, äîêàòî ñïîäåëÿìå ìàñà â ìàëúê ñîôèéñêè ðåñòîðàíò.
Ïðàâ å... Èäâàøå îò äàëå÷íà àôðèêàíñêà äúðæàâà, áåøå ñàìî ìåñåö-äâà â Áúëãàðèÿ è äîêàòî çàìèñëåíî ãëåäàøå â ÷àøàòà ñ ïðåêðàñíî âèíî, ìè êàçà: "Çíàåø ëè, Ìàêñèì, íå ìîãà äà âè ñå íà÷óäÿ.  Àôðèêà èìà äåñåòêè ñòðàíè, çà êîèòî ìèëèîíè ñè ìèñëÿò, ÷å ñà ñàìî

ïëàæîâå è ïàëìè, à êàòî ïîïàäíàò òàì, âèæäàò êîëêî òðóäíî æèâåÿò õîðàòà. Ïðè âàñ å òî÷íî îáðàòíîòî... Îòâúí, àêî íÿêîé ÷åòå êàêâî ñå ïèøå çà Áúëãàðèÿ, íÿìà äà èñêà äà ñòúïè òóê, íî âåäíúæ êàòî äîéäå, âèæäà âåäíàãà êàêâà ïðåêðàñíà ñòðàíà å òÿ".
Ïðîáëåìúò íàèñòèíà íå å îò â÷åðà. Ïðåç òåçè òâúðäå äúëãè 20 ãîäèíè íà ïðåõîä Áúëãàðèÿ ñúóìÿ äà ñå ïðîìåíè òîòàëíî, äà âúâåäå, ìàêàð è áîëåçíåíî, èñòèíñêè ïàçàðíè ìåõàíèçìè, äà ïðîìåíè äâå èëè òðè ïîêîëåíèÿ ìëàäè õîðà, êîèòî ñåãà ïî íèùî íå ñå ðàçëè÷àâàò îò ñâîèòå âðúñòíèöè â ðàçâèòèòå ñòðàíè, äà ïðåâúðíå ìíîãî îò çàïóñòåëèòå ñè ìåñòà â ñòðàõîòíè è ëóêñîçíè êóðîðòè... Íî íå óñïÿ

äà ãî êàæå íà ñâåòà. È çàòîâà òîé ïðîäúëæàâà äà ãëåäà íà íàñ ñ îãðîìíî ïîäîçðåíèå è íåðàçáèðàíå.
Îò åäíà ñòðàíà, òîâà ñå äúëæè íà äúëáîêî âêîðåíåíîòî íè ÷óâñòâî, ÷å äúðæàâàòà íè å áåçêðàéíî èíòåðåñíà è åäâà ëè íå âñåêè ÷óæäåíåö òðÿáâà äà ñå ÷óâñòâà ïðèâèëåãèðîâàí, ÷å âúîáùå ñìå ãî äîïóñíàëè äà íè äîéäå íà ãîñòè. Îò äðóãà îáà÷å, íàâèêúò èëè ïî-ñêîðî óñåùàíåòî, ÷å â òðóäíèòå ãîäèíè íà ïðåõîä ïî-ðàçâèòèòå äúðæàâè íè äúëæàò íåùî è ñåãà òå íÿêàê ñè àïðèîðè è ïî-çàäúëæåíèå òðÿáâà äà èíâåñòèðàò â Áúëãàðèÿ, íè êàðà ïîäñúçíàòåëíî äà ïîäöåíÿâàìå ñèëàòà íà àãðåñèâíàòà, ÷åñòíà è òî÷íà ïðîìîöèÿ.
Ñ äâå äóìè, Áúëãàðèÿ íå å èìàëà ïðåç òåçè äåñåòèëåòèÿ

ÿñíà ñòðàòåãèÿ êàê äà ïîêàæå áåçñïîðíèòå ñè ïðåäèìñòâà íà ñâåòà è ñ òîâà äà ñòàíå îùå ïî-àòðàêòèâíà è íàèñòèíà åôåêòèâíà èíâåñòèöèîííà äåñòèíàöèÿ. Àãåíöèè, ìèíèñòåðñòâà, êîìèòåòè è êàêâè ëè íå îùå äúðæàâíè èíñòèòóöèè âèíàãè ïðèåìàõà, à ñèãóðåí ñúì - ïðîäúëæàâàò äà ïðèåìàò, ñðåäñòâàòà, èçõàð÷åíè çà ðåêëàìà èëè çà ïðîìîöèÿ íà Áúëãàðèÿ, êàòî ðàçõîäè, à íå êàòî èíâåñòèöèÿ.
Ðåàëíî ïîãëåäíàòî, òîâà å íàé-áúðçî âúçâðàùàåìàòà èíâåñòèöèÿ, çàùîòî ïðîìîòèðà íå ïðîäóêò èëè óñëóãà, à ìèëèîíè òàêèâà, è òàðãåò ãðóïàòà å òîëêîâà ðàçíîîáðàçíà è âñåîáõâàòíà, ÷å âåðîÿòíîñòòà ðåêëàìàòà äà íå ðàáîòè å ïðîñòî ìèíèìàëíà. Íàèñòèíà ðåêëàìàòà íà Áúëãàðèÿ å èíâåñòèöèÿ è òÿ ìíîãî áúðçî ìîæå äà áúäå êàïèòàëèçèðàíà, îñîáåíî ïî âðåìå íà êðèçà.
Àêî ñè íà 72. åòàæ â íÿêîé îôèñ áèëäèíã â ×èêàãî, Òîêèî èëè Ôðàíêôóðò è ÷åòåø âåñòíèöè, çà äà ðàçáåðåø êàêâî ñå ñëó÷âà â Áúëãàðèÿ, êàðòèíêàòà ùå å ìíîãî ÿñíà -

ñòðåëáè, êðàæáè, îòâëè÷àíèÿ, èçìàìè, áàâíî è òðóäíî ïðèîáùàâàíå êúì ïàçàðà, ñïðåíè åâðîïåéñêè ôîíäîâå.  ñúùîòî âðåìå êàòåãîðè÷íî òâúðäÿ, ÷å Áúëãàðèÿ - âñå îùå - å åäèíñòâåíàòà ñòðàíà â Åâðîïà, â êîÿòî ìîæå äà ïðèñòèãíå èíâåñòèòîð è ñ 50 õèë. åâðî äà íàïðàâè óñïåøåí áèçíåñ, à èíâåñòèöèÿòà äà ìó ñå âúðíå ïåòîðíî ñàìî çà íÿêîëêî ãîäèíè. Òîâà å òàêà, çàùîòî â Áúëãàðèÿ âñå îùå èìà ìèëèîíè íåçàïúëíåíè íèøè è âúçìîæíîñòè çà ïðàâåíå íà áèçíåñ ñ îòíîñèòåëíî åâòèíà, íî ñóïåð èíòåëèãåíòíà è ìíîãî ìîòèâèðàíà ðàáîòíà ñèëà.  Ïîëøà, ×åõèÿ èëè Óíãàðèÿ ëèïñâàò òåçè âúçìîæíîñòè - òàì ïàçàðèòå ñà âå÷å çàåòè, ñêúïè è äîáðå ïîäðåäåíè. Òîçè ìîìåíò, èçïîëçâàí â åäíà ïðîìîöèîíàëíà êàìïàíèÿ, ðåêëàìà èëè ïðîñòî ìåäèéíà êîìóíèêàöèÿ, ùå áúäå èçêëþ÷èòåëíî ñèëåí è àòðàêòèâåí êîç çà âñåêè ïîòåíöèàëåí èíâåñòèòîð. È äðóãî. Ñåãà Áúëãàðèÿ èìà íàé-äîáðàòà è

ïðèìàìëèâà äàíú÷íà ïîëèòèêà îò âñè÷êè ñòðàíè â Åâðîïåéñêèÿ ñúþç, äîðè ñàìî 5% äàíúê äèâèäåíò è 10% êîðïîðàòèâåí äàíúê ñà æåëåçåí àðãóìåíò ñòîòèöè õèëÿäè èíâåñòèòîðè äà ñå íàñî÷àò íàñàì. Íî òå íå çíàÿò çà òîâà. Íÿìà è îòêúäå äà çíàÿò.
Íå ñòàâà äóìà çà ãîëåìèòå ìåæäóíàðîäíè êîðïîðàöèè. Òå ñúñ ñèãóðíîñò ñè èìàò ñâîÿ ñòðàòåãè÷åñêà ïîëèòèêà, èìàò ñè îòäåëè çà àíàëèçè è ïðîãíîçè, çíàÿò êúäå êàêâî ñå ñëó÷âà è êàê äà èíâåñòèðàò. Íî áúëãàðñêèÿò ïàçàð äî ãîëÿìà ñòåïåí, äà íå êàæà â ñúäáîíîñíà ñòåïåí, ðàç÷èòà íà ñðåäíèÿ è íà ìàëêèÿ áèçíåñ îò ðàçâèòèòå ñòðàíè, êîéòî ùå çàïúëíè èìåííî òåçè ìèëèîíè íèøè, ùå èíâåñòèðà, ùå äàäå äîáðà ðàáîòà íà ñòîòèöè õèëÿäè ìëàäè áúëãàðè è

ùå îñòàâè ïàðèòå ñè òóê. Çà äà íàïðàâÿò òîâà îáà÷å, ìàëêèòå è ñðåäíèòå èíâåñòèòîðè òðÿáâà äà çíàÿò êàêâî å Áúëãàðèÿ. È òúé êàòî òî÷íî ïðåç òåçè 20 ãîäèíè íèêîãà íå å èìàëî ïîñëåäîâàòåëíà ïîëèòèêà äà ñå îáÿñíÿâà êàêâî å Áúëãàðèÿ, çàùî å òàêàâà è ñ êàêâî òî÷íî å ïðèâëåêàòåëíà, íåêà ïîìèñëèì ñàìî âúðõó íÿêîëêî îò òåçè áåçñïîðíè ïðåäèìñòâà.
Íàé-ëåñíîòî, íàé-êðàòêîòî è íàé-ðàçáèðàåìîòî îáÿñíåíèå å: Áúëãàðèÿ å WWW ñòðàíà! Êàçâàë ñúì ãî õèëÿäè ïúòè è íàèñòèíà å òàêà - Weather (âðåìå), Women (æåíè), Wines (âèíà). Çâó÷è ïî÷òè â ðèìà, èíòåðåñíî è íàé-âàæíîòî - ëåñíî ñå çàïîìíÿ. À è æåíèòå íå áèâà äà ñå çàñÿãàò, òå ñà åäíè îò íàé-õóáàâèòå â Åâðîïà. Êðàòêî è ÿñíî. Ìîæå äà ïîñëóæè çà ïîñëàíèå, ìîæå äà ïîñëóæè çà "êóêè÷êà", êîÿòî ùå ïðåäèçâèêà èíòåðåñà íà ìèëèîíè è â êðàéíà ñìåòêà ùå ãè íàêàðà äà ïîðîâÿò îùå ìàëêî â èíòåðíåò. Çà äà îòêðèÿò ñëåäíîòî: Áúëãàðèÿ å ñòðàíà, ïúëíà ñ

ìëàäè, èíòåëèãåíòíè, íåâåðîÿòíî ìîòèâèðàíè è áúðçî ìèñëåùè õîðà, êîèòî ìîãàò äà íàïðàâÿò ÷óäåñà ñ âñåêè áèçíåñ. Òîâà òðÿáâà äà ñå ðàçêàçâà. Îùå: â Áúëãàðèÿ èìà îãðîìíî êîëè÷åñòâî ÷åñòåí è ïî÷òåí áèçíåñ, êîéòî èñêà äà ñå ðàçâèâà åäèíñòâåíî è ñàìî òàêà è ñ âñÿêà èçìèíàëà ãîäèíà ñòàâà âñå ïî-ñèëåí è âñå ïî-ñòàáèëåí. Òîâà òðÿáâà äà ñå ðàçêàçâà îùå ïîâå÷å. È íàêðàÿ. Áúëãàðèÿ å ïðåêðàñíà è ëåñíîäîñòúïíà åâðîïåéñêà ñòðàíà ñ ÷åòèðè ñåçîíà, ñòðàõîòíè êóðîðòè, íåïîâòîðèìà ïðèðîäà è óíèêàëíè ìåñòà çà íåçàáðàâèìè ìèãîâå. Òîâà âå÷å òðÿáâà äà ñå ðåêëàìèðà. Èíòåëèãåíòíî, óïîðèòî, àãðåñèâíî è ñ äîñòàòú÷íî ïàðè, òàêà ÷å òå äà ãàðàíòèðàò âúçâðúùàíåòî ñè ìíîãî áúðçî.
Èíà÷å... Áúëãàðèÿ ùå ñè îñòàíå òóê íÿêúäå íà Áàëêàíèòå, ñ áàëêàíñêèòå ñè èñòîðèè, ñ áàëêàíñêèÿ ñè èìèäæ, íåðàçïîçíàâàåìà, áåçèíòåðåñíà è ìúãëÿâî åêçîòè÷íà. Ùå ñè îñòàíå íàé-ñòðîãî ïàçåíàòà òàéíà íà ñâåòà.
È îò òîâà ùå çàãóáèì âñè÷êè íèå.