Юлий Павлов: Липсват енергия и харизматични лидери за нови партии

- Господин Павлов, една от особеностите на правителството “Борисов” е, че в него има не политици, а предимно мениджъри и експерти. 7 месеца по-късно те оправдаха ли очакванията?
- Що се отнася до действията по управлението на страната, до голяма степен оправдаха очакванията. Що се отнася до приказките, също оправдаха очакванията, че след като нямат политически опит, ще правят много гафове. Парадоксалното е, че един от най-успешните министри като действия - финансовият министър Симеон Дянков, в същото време е и шампион по гафове наред с Божидар Димитров. Докато за Божидар Димитров това би могло да се очаква, съмнявам се, че Дянков дори си е помислял

да си позволи подобен език в Световната банка. Ако погледнем по-общо на нещата, поначало не е нормално само двама от министрите да са членове на управляващата партия. По света нормалната практика е управляващата партия да съставя правителството от свои представители, и то от политическото си ръководство. Не е нормално да спечелиш изборите и да правиш експертно правителство. То се прави, когато няма политическа сила или коалиция, която да поеме отговорността. Това означава, че ГЕРБ на практика не носи отговорност за своите министри. Между другото те и членове на ГЕРБ да бяха, пак нямаше ГЕРБ да носи отговорността. Нея я носи Бойко Борисов персонално. Това е характерно за целия кабинет. Тази безпартийност освен недостатъците има и положителна страна - премиерът може да сменя министри, без това да предизвиква разцепление в партията на отделни лагери. Ръцете му са развързани да прави промени и да гърми бушони, когато има нужда.

- Вие добре познавате лидерите в Синята коалиция. Можете ли да обясните защо всъщност беше съпротивата им срещу назначаването на безспорно авторитетния икономист Илиян Михов за вицепремиер?
- Нямам логично обяснение. Най-вероятно става въпрос за личностна непоносимост. Още повече че на Илиян Михов бяха вменявани тези, каквито той никога не е защитавал. Сините викаха, че сестра му е компаньонка, а той трябваше да обяснява, че няма сестра. Цялата работа беше

абсолютно непочтена. Той е уважаван преподавател. В научните си публикации е развивал теоретични постановки за различни варианти на валутен борд. Има дори мнения, че точно тази постановка, за която го атакуваха, укрепва борда, а не го отслабва. От Синята коалиция му сложиха в устата това твърдение и независимо че той го опроверга поне 10 пъти, продължаваха да викат "Долу ръцете от борда" - без някой да го застрашава. Не е ясно защо Илиян Михов и премиерът отстъпиха пред този натиск и отложиха назначението.

- Казвате “личностна непоносимост”. Значи да не подозираме сложни политически игри?
- В много случаи, когато подозираме сложни политически игри, просто става дума за лични взаимоотношения. Когато се твърди, че политиците се държат като деца от детската градина, това не е съвсем вярно - по-скоро е обидно за децата от детската градина.

- Вашата прогноза за отношенията между трите партии, подкрепящи правителството на Бойко Борисов? Ще предявят ли сините и/или “Атака” повече претенции към властта? Ако поискат, ще им се даде ли?
- Те непрекъснато си предявяват претенции, само че не публично. За разлика от "Атака", които си траят за това, че претенциите им не се удовлетворяват, СДС и ДСБ не спират да изявяват публично недоволство, че с тях не се съобразяват и съветват. Не смятам, че това ще се промени. Те ще си предявяват претенции, но Бойко няма да обръща внимание. Ако назначава хора от тези политически сили, то ще бъде, след като те поемат ангажимента, че ще изпълняват неговата програма.

Бойко може да бъде напълно спокоен, че подкрепата няма да бъде оттеглена. При предсрочни избори "Атака" ще присъства в новия парламент, но от нея нищо няма да зависи, а СДС и ДСБ вероятно ще останат извън него. Борисов само може да се моли тези политически сили да оттеглят подкрепата си и да се стигне до предсрочни избори. Ако те се проведат тази година, ще доведат до пълно мнозинство на ГЕРБ. Независимо от това, че рейтингът на партията спада и има известен отлив в електоралната подкрепа, тя ще е напълно достатъчна на фона на дълбоката криза, обхванала всички останали партии. В следващ парламент

ГЕРБ би имал абсолютно мнозинство. В него биха присъствали и БСП, ДПС и "Атака". Под бариерата категорично остават РЗС и НДСВ, а вероятно и Синята коалиция.

- А не би ли се изкушил Борисов сам да предизвика предсрочни избори, за да спечели абсолютно мнозинство?
- Проблемът е, че ако Бойко Борисов ги предизвика, това ще срещне неодобрението на общественото мнение. Засега обществото не гледа с добро око на предсрочни избори. Хората смятат, че така или иначе премиерът разполага с достатъчен ресурс, за да води самостоятелна политика. ГЕРБ ще спечели от предсрочни избори, ако успее да накара някой друг да ги предизвика, което е трудно, защото никой друг няма интерес от тях.

- Има ли центробежни сили в ГЕРБ, възможни ли са вътрешнопартийни сблъсъци и какви биха били последствията от тях?
- Едва ли в близко бъдеще това е възможно. ГЕРБ е силно централизирана структура. Там нещата стигат почти до авторитарност. Така че оформянето на отделни кръгове и лобита е почти изключено. Това може да стане едва в последните месеци преди изборите. Тогава ще се разбере, че някои народни представители няма да попаднат в листите, и е възможно роене в партията. Този филм вече сме го гледали в предишните парламенти. Докато всеки от депутатите се надява да остане в печелившия отбор, разцепления няма да има.

- Синдикатите заговориха за социално напрежение, предизвикано от увеличаващата се безработица и замразените доходи. Бизнесът си иска милиардите от неплатени държавни поръчки и невърнат ДДС. Каква е вашата прогноза за икономическата криза и може ли тя да доведе до политическа криза в България?
- Може би ще има социално напрежение, но то ще бъде доста фрагментирано. Всяка гилдия ще се бори за собствените си права или привилегии. Обединени протести трудно могат да се получат. Така е, защото правителството продължава да се радва на обществено доверие и не се вижда алтернатива на управлението на ГЕРБ. Не смятам, че икономическата криза може да доведе и до политическа. Още повече че икономическата криза вече и в България свърши. Това не означава, че веднага ще започне растеж. Рецесията свърши, но

следва депресия и не се знае колко ще продължи тя. За страна като нашата, която разчита по-малко на собствено производство, а повече на чужди инвестиции, вероятно депресията и високата безработица ще продължат по-дълго. Растежът след това ще е бавен и мъчителен. Докато се възстановят брутният вътрешен продукт и потреблението на нивата отпреди кризата, ще минат поне 4 години.

- Има ли коректив властта? Опозицията е дискредитирана и слаба, повечето медии изглеждат запленени от премиера и от президента...
- БСП е доста тиха, ДПС напълно се е снишило. Тяхното творение РЗС се опитва да вдига гюрултия, но вече напълно е загубило достоверност. Коректив би трябвало да бъдат гражданското общество и медиите. Но повечето в момента не са.

- Премиерът обаче показа, че прави промени, като се влияе от това, което излиза в медиите. Друг е въпросът дали то отразява общественото мнение.
- Да, невинаги написаното в медиите отразява общественото мнение. Промените и отмятанията обаче се случват прекалено често и започват да стават правило, а не изключение. Тази непоследователност вече започва да тревожи и да създава впечатление за

липса на ясна политическа стратегия. Бойко Борисов смята, че ще му бъде и по-лесно, и по-приятно, ако продължава да се радва на висока степен на обществено доверие. Един отговорен политически лидер обаче трябва да има способността и да насочва общественото мнение, а не всеки път да го следва.

- Бойко Борисов се ползва с голямо доверие, но в състояние ли е да формулира национална цел и да привлече българите за постигането є? Каква може да е тази цел?
- Глобално погледнато, не е ясно каква дългосрочна цел си е поставил и Европейският съюз, и светът като цяло. В момента целите са малко абстрактни - високотехнологично общество, повече демокрация, повече права на гражданите. В същото време ограничаваме тези права, защото трябва да спрем тероризма и да защитим основното право - на живот. Липса на дългосрочни цели се забелязва навсякъде. Едва ли България е изключение в този смисъл. Няма и политическа сила в страната, която да е поставила някаква дългосрочна цел. Аз лично виждам една възможност, не толкова свързана с България, колкото с целия Европейски съюз - да достигнем до Обединени европейски щати, по подобие на САЩ.

- Един от приоритетите на България би трябвало да е да промени образа си пред света. “Мениджър” събира мнения какво да се прави. Вие как мислите?
- Симпатизирам на усилията на "Мениджър". Смятам, че в основата на проблема са смесица от обективни обстоятелства, но и от предразсъдъци. Можем да се преборим с тях с положителни примери, но това няма да стане от днес за утре. Необходимо е време, необходими са повече представители на България в международните институции като Меглена Кунева, Кристалина Георгиева, Петко Драганов (който е зам. генерален директор на УНКТАД - Организацията на ООН за търговия и развитие; той беше избран на този пост без държавна подкрепа, благодарение на личните си качества и контакти). В същото време

положителният имидж на България се създава и от големия брой учени и преподаватели в западните научни институти и висши училища. В този смисъл негативизмът на Симеон Дянков към Българската академия на науките няма обяснение. БАН е институция, която с 16% от учените дава 60% от научната продукция и която в момента единствена създава само положителен образ на България пред света. Би било

добре да има и национална стратегия за подобряване имиджа на България. Виждате какво става в САЩ, които натрупаха (несправедливо според мен) негативен облик по времето на Джордж У. Буш. Първата година от управлението на Обама беше насочена към преодоляване на последствията от това.

- А как може да се промени отношението към успелите хора? Според социологическите изследвания мнозинството българи все още смятат, че успехът не е резултат от труд и способности, а от връзки и далавери.
- Моите данни показват, че около 80% от хората имат негативно отношение към богатите, а 60% смятат, че всички са за затвора. Това отношение е част от народопсихологията ни. Още Иван Хаджийски го е описал и не знам как може да се промени. Каквото и да правят успелите хора, това само дразни неуспелите. Може би с

разширяването на средната класа и нетърпимостта към богатите ще намалее. Но дори тогава не съм сигурен какво ще се случи. В момента около две трети от хората живеят по-добре, отколкото преди 1989 г. Въпреки това продължават да се оплакват и да казват, че живеят по-зле. Хората не се сравняват със себе си преди 1989 г., те се сравняват с комшията.

- Журналистите установиха, че вашите прогнози за отминалите избори се оказаха най-точни. Какво предвиждате, че ще се случи преди местните избори догодина - ще има ли нови партии? Очаквате ли недоволните от Станишев в БСП да направят т.нар. “ляв ГЕРБ”, ще търсят ли бизнесмени политическо представителство, създавайки своя партия?
- Със сигурност ще има много нови регионални бизнес партии с нелоши резултати. На местно ниво бизнесмените не се чувстват представени от националните партии и ще защитят интересите си с бизнес проекти. На национално ниво е интересно, защото

бизнес партия не би имала успех.
Има обаче сериозни ниши както вляво, така и вдясно. Вляво нишата е по-голяма, защото БСП е в сериозна криза. Тя доста оголи левия фланг с дясната си икономическа политика. "Атака" също изостави крайнолевите си искания. Вдясно положението изглежда по-стабилно. ГЕРБ все пак е партия, обхванала голяма част от център-дясното пространство. Но все още много от десните избиратели не са припознали ГЕРБ като истинска десница. Старата десница пък е дискредитирана и постепенно залязва. Но за момента липсват политическа енергия и харизматични лидери за запълването на тези ниши.   

ЮЛИЙ ПАВЛОВ е директор и мажоритарен собственик на Центъра за анализи и маркетинг. Той е един от учредителите на СДС и негов дългогодишен международен секретар. От 1997 до 2001 г. е народен представител. Завършил е физика в Софийския университет. До 1989 г. е работил в БАН, в института "Макс Планк" в Мюнхен, във Висшия инженерен институт в Тунис.