Домът на гълъбите

ПИСАХ ЗА ЕДИН ЧОВЕЧЕЦ навремето, който си беше направил гълъбарник в дворчето. Бивш водопроводчик, сега пенсионер. Това му беше светът, това му беше раят - гълъбите. Живееше на улица "Зайчар", между кино "Аура" и Двореца на децата. Наоколо вече бутаха малките къщички като неговата и строяха огромни кооперации.

В дървена зелена барачка в дворчето си Сашо отглеждаше гълъби повече от трийсет години. Негови приятели от Кнежа му подарили първия чифт породисти пощенски гълъби. "Още са ми пред очите. Бяха ама хубави, в каляска да ги впрегнеш. Отведнъж се запалих." Така беше обяснил посвещението си в ложата на гълъбарите Сашо.

Над двора му, когато го посетих тогава, постоянно се виеше вихрушка от птици: ту излитат в небето, ту се връщат на задружна спирала; първо кацат на покрива на къщурката, до мачтата на антената, проверяват обстановката и щом видят, че стопанинът им се навърта край гълъбарника, чак тогава спокойно, един по един се прибират, издавайки топли клокочещи звуци.