Елинор Остром
Елинор Остром

Първата жена, лауреат на Нобелова награда за икономика, даде интервю за “Мениджър”

- Госпожо Остром, вие сте първата жена неикономист, удостоена с Нобеловата награда за икономика. Каква е символиката в този прецедент?
- Знаете ли, получих наградата след дълги години, прекарани в проучвания, наблюдения и анализи на това кога общата собственост се управлява ефективно и кога не. Никога не съм си поставяла за цел да ставам лауреат с нещата, които върша.

Това, което съм искала, е да намеря начин да помагам на икономическите анализатори и политическите експерти да откриват правилните модели на управление на рибните басейни, пасищата, горите, езерата и т.н.

- Как всъщност хората могат да се самоорганизират, за да управляват ефективно ограничените ресурси, така че да си осигурят ползите от тях за дълго време напред?
- Фермерите, които използват бързотечащата река, разработват различни правила от тези, които със сонди вадят вода от под земята, или oт живеещите край езера. Правилата трябва да отговарят на екологичните изисквания, иначе системата не работи. Затова смятам, че

липсва универсален подход. Начинът, по който управлението на общата собственост работи на практика, е различен за отделните ситуации. Част от моите аргументи към анализаторите на публичната политика са за това, че трябва да се отдалечим от предписването на една-единствена форма.

- С какви аргументи убеждавате скептиците във вашето твърдение, че бюрократите в държавата не разполагат с достатъчно знания, за да вземат правилните решения, които се отнасят до общата собственост?
- Наистина държавната администрация или местното управление невинаги разполагат с адекватната информация и нужните знания, за да вземат правилните решения. Ако един високопоставен бюрократ се опита да създаде политики, които да работят за всички ресурси от определен вид, те едва ли ще са ефективни. Разбира се, чиновниците често разполагат със значителна информация и могат да вземат активно участие в управлението на публичната собственост, но задължително политиките трябва да се съгласуват с местните жители. Това е начинът да се повиши ефективността.

- Възможно ли е едно решение да бъде взето по такъв начин, че всички да са доволни? Как трябва да се постъпва, когато ресурсите са крайно ограничени, а потребностите и хората постоянно се увеличават?
- В историята има много доказателства за това, че от общите решения, когато всички са били въвлечени, повечето хора остават доволни. Но също така разполагаме и с много примери за това, че има и недоволни. Това са хората, които определят решенията като несправедливи. Затова смятам, че когато се решава как да се разпределят и управляват ресурси, трябва

да се гледа назад какво е работило в миналото и да се обсъжда дали същото може да бъде приложено и занапред.

- Вземането на едно решение в икономиката кога трябва да е икономически проблем и кога - политически?
- Повечето проблеми, свързани с ресурси, които съм изучавала, са едновременно проблеми и на икономиката, и на политиката. По-добре е да се мисли за решенията като за проблеми с политико-икономическа структура.

- Как виждате ролята на държавата и нейните механизми за контрол в икономиката оттук нататък?
- Държавата - това са хората. Обществата ни ще стават все по-информирани и загрижени за начина, по който живеем. Когато говорим за контрол, трябва да разграничаваме преките механизми, с които държавата може да влияе върху икономиката. Но също така трябва да имаме предвид и индиректния контрол върху случващото се. Тази форма на влияние на държавните институции ще се увеличава.

- Ние, българите, обичаме да казваме, че “колективната отговорност означава пълна безотговорност”. Съгласна ли сте с това?
- Този израз идва от период, в който колективната отговорност означаваше марксистка колективизация. Това е форма на управление

от върха надолу и на много места тя беше неуспешна. По света има много системи, в които участниците в колективната отговорност наистина я споделят и действат отговорно.

- България има една сравнително малка и отворена икономика. От какво зависи просперитетът є в следващите 20 години?
- Призовавам учените и политическите анализатори да се опитат да осъзнаят разнообразието на ресурсите в България, вместо да препоръчват цялата собственост да бъде приватизирана или оставена под държавен контрол. Някои от колективните стопанства при управлението на комунистическия режим работеха с мащаб, присъщ на модерните икономики. Ако те бяха приватизирани, като на собствениците бяха дадени акции, реални права на глас и реален дял от печалбите, това можеше да бъде по-добра форма на приватизация. Затова смятам, че просперитетът на българската икономика зависи от предизвикателството да се пригодят институциите към средата, а не да се прилагат универсални политики.   

* Гергана Коджебашева е доктор по икономика и здравеопазване в Университета на Калифорния в Лос Анджелис. Това е същият университет, който е завършила проф. Елинор Остром.

ЕЛИНОР ОСТРОМ е американски професор по политология. Получи Нобеловата награда по икономически науки през 2009 г. за своя анализ на икономическото управление на общата собственост. Тя е първата жена, печелила наградата в тази категория. Живее в Блумингтън, Индиана, и преподава в Университета на Индиана и в Държавния университет на Аризона. Завършва гимназия в Бевърли Хилс през 1951 г., а три години по-късно получава бакалавърска степен по политически науки от Университета на Калифорния в Лос Анджелис. През 1962 г. получава магистърска диплома, а през 1965 г. и докторска - и двете от Департамента по политически науки на UCLA, САЩ.