Европейската утопия и гръцката болест

ДА НАПРАВИШ МРАЧНА прогноза за еврото - това днес е толкова лесно. Също толкова, колкото да хвърлиш камък по Гърция.
За целта международното икономическо и журналистическо войнство мобилизира целия спектър между обидата и сарказма. Докато германски таблоиди упоено повтаряха "не сме като вас" и германски политици иронично предлагаха "продайте остров", англоезичните медии извадиха всички подръчни метафори, свързани с днешна Гърция и древна Елада - от "голямата гръцка сватба", през узото, до "данайците, които поднасят дарове". Мен обаче не ми е много смешно. И няма да се включа в хора на

оплаквачките на Гърция. Защото смятам, че "гръцката" болест не е само гръцка.
Каква е още ли? Ами тя е пример, че европейската интеграция няма задна скорост. Че доскоро Европа не упражняваше ефективен контрол върху парите, които наливаше в новите си членки. И за да отидем една стъпка по-далеч - тя е в утопията, в която европейските елити продължават да вярват: че политическата рамка на интеграцията и бързото наливане на пари решават всичко - укрепват демокрацията, възпроизвеждат ценности, градят институции.