Да върнем спортната слава на България

ЛИПСВА МИ лятото на 1994 г. Липсват ми летните олимпиади от 80-те години, белязани за нашата страна от триумфите на набитите момчета на Иван Абаджиев. Тъгувам и за вечните победителки на Нешка Робева, за всички големи български шампиони, които могат да накарат дори заклет противник на национализма като мен да размахва българското знаме. Липсва ми онази тиха съпротива на малката, манипулирана страна от времето на социализма, която хитро се реабилитираше на спортните терени. Усещането, че макар Съветският съюз да ни го зачуква по съвсем реален начин ежедневно, ние можем да му го върнем тъпкано, като веднъж на четири години му измъкнем изпод огромния имперски нос златните медали на някоя олимпиада. И има съвсем природна причина за тази моя тъга, която няма нищо общо с национализма.

Глобално за надпреварата
България е малка страна, геополитическо джудже. Но и в нея живеят представители на Хомо сапиенс, в чието ДНК добрият Бог - или който там е отговорен за Сътворението - е заложил желание за кървави и потни битки и нужда от драматични победи.