Тази наша убийствена суета

"СУЕТАТА - ОПРЕДЕЛЕНО любимият ми грях...", възкликна Ал Пачино в самия край на "Адвокат на дявола". В ролята на самия дявол. Тъкмо всички очаквахме поредния залят със захарен сироп кофти happy-end на иначе готин филм и... филмът си завърши готино. С приятното послание - ние сме си гадняри и дайте да не се правим на добри - айде стига вицове за адвокати... Изводът беше простичък - всички сме в кюпа, защото да си суетен е толкова дяволски човешко. Още от момента, в който в ранно детство осъзнаем себе си като хора, ние "крещим" за вниманието на другите и се повдигаме на пръсти, за да застанем малко над моментния си собствен ръст. Защото имаме нужда от усъвършенстване и от т.нар. себеактуализиране и най-лесният и животински прям начин е да покажем на другите, че сме

повече от тях
... Но заради друго ви припомням (а и на себе си) този финал още в самото начало - суетата не е просто грях, тя може да убие произволен човек или фирма, особено в условия като сегашните.