Страстите на образа
В България е дълбоко безинтересно какво правим ние, какви неща казват собствените ни елити, какви решения вземат политиците ни - последната дума винаги има чужбината
Образът на България по света
ЕДНА ОТ ТЕМИТЕ, които най-много вълнуват българската публичност, е какъв е образът ни в чужбина. Защо подобен експертен въпрос, по който следва да дискутират пиар специалистите, буди подобни страсти? Вероятно защото българската нация дълбоко се съмнява в своето съществуване и все чака някой
отвън да я признае, а тоя някой все се разсейва. Наместо да обяви за свое първоначало някакъв свой държавнически акт, България е сакрализирала годината, в която за първи път е спомената от византийски хронист! Наместо да се замисли какво точно прави в ЕС, тя изпада в истерия пред инсталацията на един чешки артист... Признават ме, следователно съществувам.
В България е дълбоко безинтересно какво правим ние, какви неща казват собствените ни елити, какви решения вземат политиците ни - последната дума винаги има чужбината. Защото страната е дълбока периферия и нищо важно в нея и без това не става, но и защото културното наследство на Османската империя е да очакваме властта и авторитетът да са чужди, да са далеч.
