Бети, по-голяма от живота, 
два пъти 
по-шарена и безкрайно очарователна
Бети, по-голяма от живота, два пъти по-шарена и безкрайно очарователна

СЪЗДАТЕЛЯТ НА "Семейство Сопрано" Дейвид Чейс винаги е имал амбицията да прави игрално кино. Чак след като гледа "Туин Пийкс" на Дейвид Линч, осъзнава, че телевизионният сериал има потенциал да бъде нещо поне равностойно. Писателите от Латинска Америка обаче още преди края на 20. век убедително доказват, че ниските жанрове, сълзливите мелодрами и масовата продукция на "сапунки" могат да бъдат литературен материал. (Вж. "Леля Хулия и писачът" (1977) на Марио Варгас Льоса, "Целувката на жената паяк" (1976) на Мануел Пуиг и др.)
Силвио Орта обаче нямал нужда от подобни убедителни примери. Сценарист от кубински произход, израснал в Маями с испаноезична телевизия и американски класики като "Династия" и "Семейство Джеферсън", той разбрал веднага какво иска от него продуцентът Салма Хайек. Но да започнем подред. Колумбийската теленовела Yo soy Betty, la fea ("Аз съм Бети, грозната", 1999-2001) има такъв грандиозен успех, че е

адаптирана 17 пъти в други страни, включително Индия и Грузия.