Марихуаната и квитанциите за превишена  скорост са по-важни от идеите

В ШВЕЦИЯ НАСКОРО се проведоха избори, както може би вече знаете, ако сте прочели предната страница. Имаме и нов Нобелов лауреат по литература. Честито, Варгас Льоса.

Сега нека да направим един експеримент и да си представим, че в пресата се публикуват същото количество статии и интервюта, излъчват се същите радио- и телевизионни коментари за Варгас Льоса, както е в момента, но с напълно различно съдържание. Представете си, че с малки изключения единственото съдържание на тези материали е за глобите за превишена скорост на спечелилия наградата, неговите данъчни декларации, извънбрачните връзки в миналото и евентуално употребата на незаконни вещества през седемдесетте години. Относно авторските идеи - нито един ред, освен в някой неизвестен литературен вестник, който така или иначе никой не чете.

Признайте, че ще се чудите дали троловете, които наричат себе си журналисти, не са изгубили веднъж завинаги своите умове. Ако ставаше въпрос за осъдени серийни убийци, щеше да бъде едно. Но тук говорим за глоби за превишена скорост. Пресичане на улицата на червен светофар. Наемане на чистачка, без да є се плащат осигуровките. Дори ако ставаше дума за серийни убийци, нямаше ли да бъде по-интересно да се чете за техните налудничави идеи?

Но сега да поразсъждаваме за политиците, а не за авторите. Министрите не са лауреати на Нобеловата награда. Повечето от тях дори не четат лауреатите на Нобеловата награда. Разбира се, тяхната роля е напълно различна. Те са отговорни да управляват страната, да показват посоката и да дават по-добро и сигурно бъдеще на нас и на децата ни. А не да пишат някакви си книги. Може би съм много наивен, но мисля, че повечето от хората, които стават политици, го правят отчасти защото имат някаква идея за това какво трябва да бъде обществото. Идеята може да е добра, но може и да е лоша. Тя може да е мъглява, но може и да става дума за мислене, остро като бръснач. Но аз вярвам, че идеята съществува.

И не мога да спра да мисля, че е малко странно как никой не се интересува какви идеи имат политиците в своите умове. Защо медиите са се наговорили негласно, че това е напълно безинтересно? Защо се приема за даденост, че е по-интересно да се пише за един политик как е пушил марихуана, докато е бил в университета? Може да си помислите, че искам медиите да бъдат по-тактични в своето проучване на бъдещите министри. Но това въобще не е така. Всъщност искам точно обратното. Ние оставяме политиците да се измъкват с признания, че някога са карали велосипед без светлоотразители. Медиите и всички ние ги оставяме да се крият зад мъгляви и неясни речи. Те никога не са подлагани на натиск, нито принуждавани да бъдат ерудирани в своите идеи. Своите идеи за бъдещето. На тях никога не им се налага да споменават тези идеи.
Ами ако нямат такива?