Осама с хендсфри
Осама с хендсфри

ИСТОРИЯТА ЗА ЧОВЕКА, който говори сам на себе си, е загубила своя смисъл. Преди няколко години все още можехме да чуем: "Абе, знаеш ли, минах покрай него на улицата и той говореше много силно, мислех си, че е лунатик, но тогава видях, че имa едно от онези хендсфри и...".
Но това вече не се случва. Да се изненадаш в днешно време, че някой си говори по мобилния с едно от онези неща за слушане в ухото, е толкова странно, колкото да се изненадаш, че колите си вървят без коне пред тях. Сега се изненадваме от обратното: че от време на време виждаме истински лунатик, който наистина говори на себе си. Мислите си, че е някой, който си говори по мобилния. И много се изненадвате, когато се окаже, че не е така. В днешно време по-скоро последното се превръща в история - как сте видели някого, който си говори по мобилния, но се е оказал "от старата школа", истинска откачалка.