Неразбраната арабска революция
Основното, което остава скрито за вас в репортажите, е колко много хора са обидени, ядосани и гневни на диктаторските режими. Вие не виждате и не усещате тяхното голямо огорчение, казва Бахи ел Дин Хасан, директор на Института за изследване на човешките права в Кайро
- Господин Хасан, защо точно сега избухнаха масовите протести в Арабския свят? Какво възпламени народното недоволство?
- Те са резултат от дълго трупан гняв, породен не само от лошото икономическо положение. В Египет например последните парламентарни избори бяха
пълно унижение за всеки гражданин. Отношението на президента Мубарак и неговата партия беше изключително арогантно. Управляващите не успяха да разберат колко обида и унижение се натрупа. Днес виждаме всички тези чувства да се изливат под формата на протести и стачки. Угнетените хора в Тунис поведоха своя революция и на 14 януари победиха. Това беше ключов момент за вече надигащите се народни маси в Египет и другите арабски държави.
- Какво е общото между демонстрантите по улиците на Кайро, Аман и Тунис? По какво се различават исканията им?
- Основната разлика е, че в Тунис протестът не беше планиран. Той започна стихийно, като спонтанна реакция след самоубийството на 26-годишния Буазизи*. Египет планира своята революция.
